Не ти обещавам, че ще бъде лесно! Обещавам ти единствено, че ще си струва!

понеделник, 23 януари 2017 г.

Как да се грижим за себе си в дните, когато смятаме, че сме дебели

1. Осъзнайте, че мазнините не са чувство

Винаги има някакви емоции, които свързваме с чувството, че сме дебели. Когато започнете да си мислите: „Дебела съм“, опитайте се да разберете какво се крие зад това неудовлетворение от тялото ви. Чувствате ли се самотни? Нервни? Невидими? Уплашени? Засрамени? Неадекватни? Каквито и да са чувствата, осъзнайте, че те са нещо отделно от тялото ви.

2. Отнасяйте се към себе си като към приятел.

Понеже е трудно да бъдем внимателни към себе си в момента, когато ни завладеят мисли на омраза към тялото ни, опитайте се да им отговорите, така сякаш сте подкрепящ приятел. Какво бихте казали на някого, когото обичате, който води същата битка с представата за тялото си.

Не бихте му казали да не яде един ден, за да компенсира това, което е изял предната вечер. Не бихте му казали да се наказва с прекалени тренировки и вредни хранителни навици, заради размера на тялото си. Не бихте му казали, че е безполезен или недостоен да бъде обичан, заради теглото си. Така че, защо казвате тези неща на себе си. Прекъснете този порочен кръг и започнете да се отнасяте към себе си като към приятел – вие заслужавате същата доброта и любов от всеки, особено от вас.

3. Осъзнайте, че вие сте много повече от размера на вашето тяло.

Вие сте вашите сили, таланти и идеи. Вие сте нещата, които ви изпълват със страст и хората, които обичате. Вие сте вашите любими песни и книги и филми. Вие сте вашите надежди и мечти. Вие сте вашия смях и вашата усмивка. Вие сте уникален и чудесен и имате да предложите много повече от начина, по който изглеждате.

Външният ви вид може да изглежда важен, но е толкова малка част от това, кой сте вие – и дори не чак толкова важна. Той не определя и не намалява вашата стойност, защото стойността ви като човешко същество не е функция на теглото ви. Вашата стойност е вродена. Вие съществувате, значи имате значение. И никое число на кантара не може да ви отнеме това значение.

4. Насочете вниманието си от външното съм вътрешното.

Направете си списък с всички хора, на които се възхищавате и които ви вдъхновяват – не заради теглото си или това как изглеждат, а за това кои са те, как се отнасят с другите и как прекарват времето си. Напишете всичките качества, които имат, които ви карат да ги цените и да им се възхищавате.

Използвайте списъка, като нещо, което да ви напомня, че вътрешните неща – мечтите ни, страстите ни, характера и отношението ни, морала и ценностите ни – са нещата, които истински ни дефинират кои сме и които привличат хората към нас, а не как изглеждаме и колко тежим. Вие не сте изключение.

Опитайте се да направите свой собствен списък с нещата, които харесвате в себе си, които нямат нищо общо с външния ви вид и размера на тялото ви. Ако ви е трудно да си направите такъв, помолете някои приятели или членове на семейството ви, на които се доверявате, да ви помогнат.

5. Помислете си с какво бихте искали да ви помнят след като умрете.

Аз не искам хората да ме помнят за това как съм изглеждала и какъв размер дрехи съм носела или колко съм тежала. Искам да ме запомнят като човекът, който съм била и с това, с което съм допринесла за света. Искам да ме запомнят като някой, който е въздействал положително на живота на хората. Искам да ме помнят като любящ приятел, партньор и член на семейството. Искам да ме помнят с моята страст към живота, моята креативност и моята сила. Искам да ме помнят като някой, който е помогнал да хората да променят живота ти. Какво бихте искали да оставите в наследство. Обзалагам се, че няма нищо общо с теглото ви.

6. Вместо да се съсредоточавате върху размера на тялото си, обърнете внимание какво вашето тяло ви позволява да правите.

Човешкото тяло е такава невероятна сила. Когато сме се вкопчили в числото на кантара или размера на нашите дрехи, ние забравяме колко щастливи сме, че имаме такъв инструмент, чрез който да се радваме на живота. Затова, спрете да мислите за външния вид, а оценете и се радвайте на тялото си за всичко, което ви позволява да правите.

Направете си списък с всички неща, които сте постигнали благодарение на тялото си. Ако искате да бъдете по-конкретни, направете списък на всички части на тялото, които ви трудно да приемете и под всяко от тях, избройте всички начини, по които тези части са ви помогнали да участвате в живота. Защото независимо от размера им, частите на тялото ни правят толкова много неща за нас. Те заслужават нашата благодарност, а не осъждане.

7. Изправете се срещу негативните си мисли

Може би няма да сте в състояние да промените чувствата, които изпитвате към тялото си днес, утре или дори след месец, но може да започнете да предизвиквате негативните мисли, които имате в момента. Напишете един диалог между негативния глас във вас и гласът, който е изпълнен с разбиране, приемане и любов. Ако ви е трудно да конфронтирате негативните мисли с позитивни, престорете се, че се опитвате да окуражите свой приятел или човек, когото обичате.

Дори да не вярвате в нещата, които казвате, когато конфронтирате негативните си мисли, въпреки това е важно да го правите, защото всеки път когато го направите, вие отнемате от силата им и засилвате своята. И колкото повече предизвиквате тези мисли, толкова по-малко им вярвате. Колкото повече спорите с тях, толкова по-силен ще става позитивния глас. Така, че дори да го чувствате глупаво и безполезно в момента, продължавайте да спорите. Не позволявайте на негативните мисли за тялото ви да си развяват коня.

8. Позволете си да усетите, това което чувствате.

Има твърде много натрупана енергия и емоции, които лежат в основата на това какво чувстваме към тялото си. Да задържаме е себе си това, което чувстваме или да се ангажираме в дейности, които да притъпяват чувствате ни, ни кара да се чувстваме малко по-добре в момента, но в дългосрочен план не премахва болката, която изпитваме, нито пък ни помага да постигнем мир и себеприемане.

За да освободим тази болка, трябва да си позволим да усетим чувствата си. Дали това означава да си позволим да избухнем, да си водим дневник за чувствата си, да ги споделим с приятел по телефона, да удряме възглавницата, да крещим в колата или да плачем в леглото, вие имате нужда да си позволите да изразите чувствата си. Освободете се от преценките, които имате за това какво „трябва“ или „не трябва“ да чувствате и си дайте разрешение да почувствате точно каквото чувствате. Емоциите, които подхранват представата за тялото ви са важни и за да се излекувате от тях, трябва да ги почувствате.

9. Грижете се за себе си.

Ако се борите с негативната представа за тялото си, отвлечете си вниманието с някоя приятна дейност. Вземете си топла вана, направете си масаж, помолете някой да ви разтрие гърба, гушнете домашното си животинче, направете план с някой приятел, който ви подкрепя, оцветете някоя книжка, гледайте любим филм, идете на маникюр, послушайте успокояваща музика, дишайте дълбоко – каквото и да е, просто се уверете, че е нещо, което ви успокоява и ви кара да спрете да мислите.

10.  Бъдете мили със себе си.

Може би няма да сте в състояние да контролирате това, което чувствате по отношение на тялото си, но може да контролирате, това което правите, в отговор на това, което чувствате.

Вместо да се наказвате, може да изберете да се отнасяте към себе си с разбиране. Вместо да се ангажирате в нездравословно поведение и в дейности, които ви вредят, може да изберете да се погрижите за себе си. Вместо да се отнасяте към тялото си като към враг, може да изберете да го третирате като верен приятел. Вместо да се изолирате, може да изберете да поискате подкрепа и да се заобиколите с позитивни хора, които ви карат да се чувствате обичани и приети. Вместо да се съгласявате с негативните мисли, може да изберете да им се опънете.

Вие имате повече сила, отколкото си мислите – не позволявайте начина, по който приемате тялото си да пречи да живеете.

Да се справиш с дните, когато негативната представа за тялото ти взима връх не е лесно, но е възможно.

Не се отказвайте.

Не сте сами.

Нещата могат и ще стават все по-добри.

понеделник, 16 януари 2017 г.

Като лъвовете

Кураж.

Сила.

Лидерство.

Смелост.


Овцете следват водача.

Те следват стадото.

Те не знаят къде отиват.

Много пъти ги водят в касапницата!

Но те продължават да следват!

Те не водят!

Те не използват ума си!


сряда, 30 ноември 2016 г.

Бъди силен



 

Дори най-силните дървета се огъват при поривите на вятъра. Да бъдеш силен, не означава да не показваш никакви емоции.

Бях на 11 и пътувах във влака с баща ми. Не можахме да си вземем места един до друг, но бяхме щастливи, че поне имахме места. Аз седях до прозореца, а срещу мен седеше мъж но около 40 години. Беше небрежно облечен – червена тениска, дънки и спортен часовник. Щяхме да прекараме заедно следващите часове (повече от 24). Затова, той започна разговор с мен. Казах той, защото като интровертен тип, аз рядко разчупвам леда пръв.

„Спортуваш ли нещо?“ – попита ме той.

сряда, 16 ноември 2016 г.

10 цитата, които всички бегачи разбират



Eddie Pinero



1) “Една миля, пробягана за 12 минути е толкова дълга, колкото една миля, пробягана за 6 минути” – Неизвестен

Както толкова много пъти в живота, вие знаете, че в края на краищата ще пресечете финалната линия. Въпросът е, когато стигнете там, дали ще трябва да живеете с усещането, че сте могли да дадете повече отколкото сте дали.

2) “Тичай когато можеш, ходи, ако трябва, пълзи, ако се налага; просто никога не се предавай.” – Dean Karnazes

Не всички дни ще бъдат приятно плаване. През някои ще се чувстваш страхотно, през някои – горе-долу, а през други – наистина зле. Въпреки това, малко са нещата, толкова мощни, като това да се движиш напред, дори ако се движиш бавно.

3) “През първата половина на състезанието, не бъди идиот. През втората половина, не бъди страхливец.” – Scott Douglas

Успехът е резултат от безкрайно балансиране между сърцето и ума.

сряда, 28 септември 2016 г.

20 неща, които да помниш, когато отхвърлянето боли


Приеми, че е нормално да си тръгнеш…

Отхвърлянето ни учи как да отхвърляме неща, които не са подходящи за нас.

Ако погледнете назад в живота си, ще разберете, че повечето пъти, когато сте си мислели, че сте били отхвърлени от някой или нещо, което сте искали, всъщност сте били насочвани към някой или нещо, от което сте имали нужда.

Но да осъзнаеш това в момента, когато се почувстваме отхвърлени е много трудно. Знам го, защото съм го преживявал.

В момента, в който някой те критикува, обвинява или отблъсква – ти се чувстваш отхвърлен и се улавяш, че започваш да си мислиш: „ Ето, това отново доказва, че не струвам.“

Това, което трябва да разберете е, че другия човек или ситуация не заслужават вас и вашето специално участие.

Отхвърлянето е необходимо лекарство; то ви учи как да отхвърляте взаимоотношения и възможности, които няма да проработят, за да можете да откриете подходящите, които ще го направят. То не означава, че не сте достатъчно добри, означава, че някой не е успял да забележи, това което може да предложите. Което означава, че сега имате повече време да подобрите себе си и да изследвате възможностите си.

Ще бъдете ли огорчени в момента? Със сигурност. Наранени? Разбира се, вие сте човешко същество. Няма душа на тази планета, която да не почувства някаква част от сърцето си разбита, когато осъзнае отхвърлянето. За известно време след това ще си задавате всеки възможен въпрос, който можете да измислите…

Къде сгреших?

Защо не им пука за мен?

Как стана така? И т.н.

сряда, 14 септември 2016 г.

10 цитата от Киану Рийвс, които да ви помогнат да живеете по-щастлив живот



Право от устата на безсмъртния Нео!

1) За това да си отворим очите и да се радваме на красотата на живота около нас.
 „Виждате ли хората зад мен? Бързат за работа и не обръщат внимание на нищо. Понякога така сме се вкопчили във всекидневието си, че забравяме да отделим време да се порадваме на красотата на живота. Все едно сме зомбита. Вдигнете глава и приберете телефоните. Кажете „Здравей“ на някого, а може и да прегърнете друг, който изглежда, че страда. Помогнете на някого. Трябва да живеете всеки ден,  все едно ви е последен. Това, което хората не знаят за мен, е че страдах от депресия преди няколко години. Никога не съм казвал на никого за това. Трябваше да намеря своя начин да се справя с депресията. Човекът, който ме държеше далеч от щастието ми, бях аз. Всеки ден е ценен, затова нека се отнасяме така към него. Утре не ни е гарантирано, нека живеем днес!“

сряда, 6 април 2016 г.

Единствения принцип



Един водещ принцип е като лампа. Разсейва тъмнината около нас, помага ни да направим по-добия избор.

Толкова често правим планове и си обещаваме да се държим по определен начин, да бъдем такива и такива, да правим определени неща, но само едно малко изкушение, един малък спор, малък конфликт и край …. всички обещания и планове се разпадат. Забравяме за обещанията си и се връщаме обратно на стартова позиция. И после се натъжаваме и се обвиняваме, че не сме се справили. Чувстваме се лоши, виновни. И тогава отново правим обещания, с малко по-малка увереност този път и пак ги нарушаваме.

Защо за повечето хора е невероятно трудно да променят себе си? Защо е толкова трудно да спазваме обещанията си? Защо толкова често се проваляме в плановете си? Отговорът на тези въпроси лежи в едно просто твърдение. Но преди да споделя гледната си точка, позволете ми да ви разкажа една набързо една история.

сряда, 23 март 2016 г.

Момчето и дъждът


След четири години суша в едно малко североизточно селце, свещеникът събрал всички за организирано поклонение в планината; където щели да отправят колективна молитва за дъжд.

В групата, свещеникът забелязал едно момче, което носело дъждобран.

„Ти луд ли си?“ попитал той момчето.

„В този регион не е валяло пет години и горещината от катеренето на планината ще те убие.“

Момчето отговорило: „Настинал съм, отче. Ако ще молим Бог за дъжд, можете ли да си представите как ще се връщаме от планината? Ще бъде порой и аз трябва да бъда подготвен.“

В този момент чули страхотен рев, идващ от небето и първите капки дъжд започнали да падат.

Достатъчна била вярата на едно малко момче в чудо, в което дори най-подготвените не вярвали.


Паулу Коелю

сряда, 13 януари 2016 г.

Някъде, някой



Ние всички се вкопчваме в неща, които се случват в най-близкото ни обкръжение, че понякога е трудно да се представим какво става на друго място по света. Това може да ви сближи малко в мислите и надявам се и в сърцето.

Докато вие се храните, някъде някой е гладен. Докато вие се смеете, някъде някой се облива в сълзи. Докато вие държите своето новородено, някъде някои умира.

Докато вие четете сватбените си клетви, някъде нечие сърце е разбито. Когато сте навън и танцувате, някъде някой се учи да ходи отново. Докато пеете, някъде някой се моли гласът му да бъде чут.

Животът има върхове и спадове. Не ви е гарантирано прекрасно време всеки момент от живота ви. Вие се учите да сграбчвате и да задържате тези моменти, които ви карат да се усмихвате и сърцето ви да се чувства добре. Но, трябва да преживеете лоши неща, за да оцените хубавите неща, трябва да имате нещо, с което да сравните хубавите неща. Така както да знаете какво означава да сте заобиколени с любящи хора, да знаете и какво означава да останете сами, но не бихте искали да бъдете самотни.

сряда, 6 януари 2016 г.

Могат ли наистина физическите упражнения да победят депресията

Казват, че упражненията могат да победят депресията. Със сигурност си заслужава да опитате – на теория. Но когато сте депресирани, може да ви е трудно да намерите мотивация. Ето някои леки поощрения и стратегии, които да ви помогнат да започнете.

Страдали ли сте някога от депресия? Тогава вероятно сте чували съвети от рода на това да дадете физически израз на чувствата си.
Може би някой добронамерен приятел ви е казал „просто излез и потичай малко.“
Или лекарят ви е „предписал“ малко фитнес, за да се справите със симптомите си.
Може би сте прочели книга, в която ви съветват да танцувате, за да се излекувате от депресията или последните модни течения за психичните ползи от физическото натоварване – което може да бъде от лека работа в градината до брутални тренировъчни курсове.
ПРОСТО ИЗЛЕЗ, казват хората. ТОВА ЩЕ РАЗСЕЕ УМА ВИ ОТ ПРОБЛЕМИТЕ.

Но ако някога сте попадали под ужасното, задушаващо ви сиво одеяло на тази болест, вие знаете: Не е толкова лесно.